Две години и половина след избухването на дизелгейт историята сякаш не отшумява и заплашва да доведе до радикални решения спрямо дизеловите двигатели в Европа и света. Тръгналият от Volkswagen скандал обхвана големите германски автомобилни производители, а в последно време се пренася към Източна Европа като по-голям потребител на коли втора употреба. Властите в Брюксел пък обмислят как да затегнат контрола върху производството на дизели и какви мерки срещу замърсяването от автомобилни газове могат да бъдат предприети.
Трима студенти срещу VW
Скандалът, станал известен като „дизелгейт“ през есента на 2015 г., е разкрит почти случайно от трима студенти в Западновирджинския университет. Към учебното заведение има институт за изследване на отделяните във въздуха вредни емисии. Арвин и Хеманд от Индия, и Марк от Швейцария, практикуват във въпросния Център за алтернативни двигатели с вътрешно горени и емисии, където правят замервания на двигателите на различни леки и тежкотоварни автомобили. Докато не се натъкват на коли, произведени от VW, при които техническите спецификации не отговарят на реалността. Данните стигат до американската Федерална за опазване на околната среда, която инициира поредица тестове, от които става ясно, че компанията е използвала в автомобилите си софтуер за манипулация на данните за вредните емисии. Разликата в реалните показатели е над 40 пъти.
До дни кризата придобива световни размери и редица страни обявяват, че ще започнат проверки. Акциите на Volkswagen се сриват, изпълнителният директор Мартин Винтеркорн подава оставка, стотици хиляди автомобили трябва да бъдат изтеглени от пазара, милиони трябва да бъдат ремонтирани. До днес глобите, които компанията е платила заради дизелгейт, възлизат на 21 млрд. евро – историческа сума.
Междувременно става ясно, че индикации за манипулацията е имало още през 1998 г., както и че Audi и Daimler също са замесени в картелни споразумения с VW.
Отзвукът продължава да се носи
Към днешна дата дизелгейт продължава да има отражения в индустрията, които вече съвсем не засягат само Volkswagen. Междувременно автомобилният концерн отбеляза сривове в печалбата и пазарния дял и към момента планира ранното пенсиониране на хиляди служители „заради прехода към електроавтомобили“.
Наскоро Европейската комисия обяви, че ще бъдат въведени нови правила за контрол върху вредните емисии от автомобили и всяка страна-членка ще трябва да намери начин да ги спазва.
Съвсем естествено тези мерки ще засегнат и България. Наскоро обаче стана известна притеснителна статистика, според която една трета от закупените в страната ни автомобили втора употреба са дизели. Някои градове в Германия – като Щутгарт и Дюселдорф, получиха правото да забранят дизеловите автомобили на територията си и се очаква практиката да се разшири и в други части на страната. Подобни рестрикции са въведени и някои европейски столици като Париж, Мадрид, Атина, Рим и Осло. Всичко това кара собствениците на коли с дизелов двигател да ги продават. Старите коли съвсем естествено поемат към нови собственици в държави от Източна Европа, като България и Румъния.
И тъй като повечето новозакупени автомобили на старо са на над десетгодишна възраст, то те често имат по-високи нива на отделяне на вредни емисии - средно отделят 12 пъти по-високи от сегашните допустими граници за азотен двуокис в ЕС.
Независимо каква кола караш, имаш възможността да получиш срещу нея обратен лизинг от Maxo на стойност от 3 000 до 100 000 лв. и срок на погасяване до 60 месеца. При това през това време продължаваш да ползваш автомобила си.
