През 1943 г. в малкия северен италиански град Маранело пристига 45-годишният Енцо Ферари, за да огледа и закупи селски имот с три постройки в покрайнините. Прекарал златната си младост на служба към Alfa Romeo, Енцо има план за втората половина от живота си: да започне да произвежда спортни автомобили, които да стават и за масова употреба.
Родилата се в разгара на Втората световна война компания в момента има пазарна оценка от над 20 млрд. долара и спокойно може да бъде определена като най-бляскавия и елитен автомобилен бранд в света.
Състезател по душа, бизнесмен по призвание
Твърди се, че Енцо е бил влюбен в автомобилните състезания още като малко момче. На 20 вече започва да участва в автомобилни гонки и да работи на доброволни начала за Fiat. Година по-късно се присъединява към Alfa Romeo като техен състезател, а десетилетие по-късно решава да прекрати кариерата си на пистата и да се премести в производството на спортните автомобили на компанията. Паралелно създава и едноименния си отбор Scuderia Ferrari, който по същество е инкубатор на едни от най-добрите пилоти за времето си, състезаващи се за Alfa Romeo.
След още едно десетилетие Alfa Romeo решава да прекрати подкрепата си към обучителната дейност на Енцо и отборът „изчезва“ като формирование за цели четири години. През това време неговият създател остава при компанията, но след скарване с един от директорите в началото на 40-те години напуска.
Вследствие на това „злощастно“ развитие на обстоятелствата се появява Ferrari.
Началото изобщо не е леко. Италия е съсипана от продължаващата и в този момент война. Доставките на всякакъв вид материали е изключително затруднено, а пътищата са разбити. Месеци след създаването на фабриката край Маранело, тя е бомбардирана и полуразрушена. Въпреки това, Енцо не се отказва. Скоро е произведен и първият модел Ferrari 125 S, който се оказва провал и не успява да завърши първото си състезание.
„Какъв обещаващ провал!“
Точно това са думите на Енцо Ферари след като първата му кола разочарова всички, освен него, очевидно.
И се оказва прав. Само няколко години по-късно той постига мечтата си да натрие носа на Alfa Romeo, когато през 51-ва Хосе Фройлан Гонсалес печели Гран При на Силвърстоун с Ferrari 375, а Енцо заявява: „Днес убих майка си!“.
Бившата му компания-майка не е единственото съперничество през годините. По-известни са случаите с Феручо Ламборгини и с Хенри Форд – създатели и собственици на едноименните компании.
Ламборгини забогатял трансформирайки стари военни машини в трактори и като новобогаташ се сдобил и с подобаващ автомобил – Ferrari. Инженерът обаче имал забележки по конструкцията на колата и решил да ги сподели със собственика на автомобилния завод. Само че Енцо Ферари не просто не му обърнал внимание, но и заявил, че не му трябват съветите на „тракторист“. Това естествено ядосало Ламборгини и скоро производството на селскостопански машини било заменено от друга италианска звезда на автомобилния небосклон: Lamborghini.
Почти в същия период Хенри Форд решава да навлезе в бизнеса със спортни автомобили и преценява, че най-добрият начин да го стори, е като купи готово производство. В същото време Ferrari изпитва финансови затруднения, така че Хенри и Енцо започват преговори за придобиване. Ябълката на раздора е именно подразделението за производство на състезателни коли, върху което Ферари настоява да запази контрол. В края на краищата продажбата се проваля и от нея се ражда дългогодишно и ожесточено съперничество между двете компании на пистата.
В периода от 47-а до 88-а година (от създаването на компанията до кончината на основателя й) Енцо превръща името си и това на марката Ferrari в легенда, а фабриката си, която днес произвежда по 30 автомобила дневно – в светиня.
Сега цената на ретро екземпляр на Ferrari може да достигне десетки милиони, а музеят в Маранело е събрал цялата „червена“ история на марката, днес собственост на Fiat.
Най-доброто Ferrari винаги е следващото
На входа на музея в Маранело е изписано и мотото на Енцо Ферари: „Най-доброто Ferrari винаги е следващото“. Подходът му винаги да гледа напред и никога назад продължава да властва в компанията и днес. Всяка следваща кола трябва да е по-добра от предходните и ако нещо трябва да бъде оставено в миналото, то просто отпада от картината. Целта не е единствено постигането на скорост, тя е в цялостното изживяване от шофирането и „обличането“ на всичко това в подобаващ дизайн. Макар в днешно време производството в завода да е автоматизирано, част от дейностите се извършват на ръка, като например работата по кожата и текстила в интериора. Всеки двигател се сглобява само от един работник, а купувачите на Ferrari 812 Superfast дори получават сертификат, подписан от техника, който е сглобил точно неговия двигател.
Ferrari 812 Superfast има 6,5-кубиков V12 двигател с 800 к.с. и може да достигне 340 км/ч. Цената му започва от 337 000 долара.
Двигателят е само половината от същността на Ferrari. Останалото е формата му. А ето и някои от най-емблематичните модели през десетилетията:
250 TR Testarossa – „Червената глава“
И наследникът: Само Testarossa
F40 – Последният одобрен от Енцо автомобил за 40-годишнината на компанията
Ferrari Enzo – в памет на създателя
Dino 246 GT – макар да не носи емблемата, колата е произведена от Ferrari и кръстена на сина на Енцо – Дино
LaFerrari – в превод „ФерариТо“. И наистина е единствено по рода си
Макар да има изключения, отличителният белег на Ferrari си остава червеният цвят. Това е цветът на италианските коли на автомобилните състезания, който в миналото е бил задължителен (и всяка държава си има собствен такъв). След отпадането на задължителния му характер обаче, компанията продължава да се придържа към него в производството както на състезателните, така и на масовите си автомобили.
Цветът на вашата кола няма да има никакво значение при оценката й, ако кандидатствате за обратен лизинг от Maxo. Заявлението се подава за минути онлайн, а според оценката на автомобила може да получите от 3000 до 30 000 лв. с опция за изплащане до 48 месеца, през които продължавате да ползвате колата си както преди.
